Благодаря Ви, мили родители, за отговорността и съпричастността към нашата обща житейска задачa да отгледаме, възпитаме и образоваме децата! Те заслужават нашите грижи!

С най-голямо уважение: Галина Попова


Позитивно родителство

Позитивното родителство обхваща няколко аспекта от възпитанието на децата и поведението на родителите особено през първите и най-важни години за детето. Позитивното родителство възпитава добри родители. Но как точно?
Позитивно родителство

Какво включва позитивното родителство?
  • НЕ на телесното наказание. Това стои в основата на позитивното родителство. Агресията към децата ги учи на агресия и е причина да проявяват насилие в бъдеще. Насилието учи децата, че агресията е приемлив начин за разрешаване на спорове и проблеми. А в същото време с насилие е невъзможно да налагате дисциплина и да възпитавате дете. Изберете по-добрият вариант – налагайте дисциплина с любов. Не се страхувайте да покажете чувствата си, това не означава непременно, че ще разглезите децата си.
  • Част от позитивното родителство е и осъществяването на добра връзка между родител и дете. Бъдете съпричастни към неговите желания, неволи, тревоги, проблеми, за да ви допусне детето ви до неговия свят. А така ще имате възможност да му помогнете, да промените нещо. Емпатията е изключително важна черта на позитивния родител.
  • Позитивно родителствоВажно е да говорите така, че детето да ви чува. Това не означава да крещите, а да комуникирате на език, близък до детето, да влизате в положението му. Това умение е особено важно, когато имате тийнейджър у дома. Бъдете преди всичко негов приятел, само така ще бъдете негов добър родител.
  • Научете са да казвате „Извинявай!“ на детето си. Не винаги само то е виновно, понякога и вие грешите и е редно да си го признаете пред детето. В противен случай то ще реши, че не сте справедливи и честни. И тъй като крушата не пада по-далеч от дървото, не е изключено детето да започне да подражава на лошия ви пример.   
  • Казвайте „НЕ“, но по заобиколен начин. Не бъдете директни, тъй като ефектът навярно ще е обратен. Децата, чувайки „НЕ“ често решават напук да направят обратното. Ето защо не прекалявайте с Не-то, запазете го за по-важните моменти, и използвайте забрани без съдържанието на отрицателни думи, за да поставяте граници и правила пред децата си.
  • Бъдете добър пример за детето си. Не може да му обяснявате как лъжата е лошо нещо, а в същото време вие да лъжете и детето ви да става свидетел на това. Не може вие да пушите и да обяснявате на тийнейджъра си как пушенето е вредно и не трябва да пуши.
На много места дори има специалисти и курсове, предлагащи обучение по позитивно родителство.

 

 

 

 

 

Мама и татко – разлики във възпитанието на детето

Мама и татко – разлики във възпитанието на дететоМама възпитава, татко позволява. Такава е ситуацията в много семейства именно такова поведение възпитава глезени и капризни деца. Има съществени разлики в методите за възпитание на детето, прилагани от двамата родители.
Мама и татко – разлики във възпитанието на детето
А, за да възпитате правилно детето си, да бъде отговорно, разбиращо, дисциплинирано и прочие, трябва и двамата да се придържате към един и същи начин на възпитание, поне за важните неща, без компромиси при вида на големите, влажни и молещи очи на детето ви – неговото тайно оръжие да преборят строгостта ви. Но пък, от друга страна, разликите в методите на възпитание на двамата родите и стремежът на детето да удовлетвори изискванията и на мама, и на татко, му помага впоследствие по-лесно да се адаптира в детската градина, училището и като цяло в обществото, където забраните и изискванията са много. Идеята е разликите в методите на възпитание на двамата родители да не бъдат драстични, например бащата да глези детето, угаждайки му и купувайки му всичко, което то пожелае, докато майката се опитва да научи детето, че не всичко идва даром в живота. При такива разлики във възпитанието детето се научава да манипулира родителите си с цел да постигне своето. Веднъж осъзнало, че с тръшкане и рев в магазина, получава желаната играчка, то ще продължи с тази тактика и за в бъдеще, знаейки, че номерът работи безотказано. То се научава, че татко е добрият, който позволява, а мама е лошата, която само се кара. Съответно, когато детето иска нещо, отива директно при бащата, стараейки се мама да не разбира за хитруването му.  

Важно е родителите не само да проявяват крайните си разногласия относно възпитанието на детето, но и да демонстрират съгласие, особено по важните въпроси за възпитанието. Преди да прилагате един или друг метод на възпитание, е добре да сте го обсъдили с бащата, да сте постигнали съгласие, че това е правилният начин, за да не се стига до конфликт пред детето по отношение на вашите различни възгледи кое е редно и кое не.

Как възпитава татко?

Бащите учат децата повече на разум, отколкото на чувства. Бащината обич е условна, таткото учи, че любов, признание, похвала трябва да се заслужат. За бащите е важен крайният резултат – дали детето е изпълнило бащината заръка, а не самият опит и процес.

Как възпитава майка?

Майките са силно емоционални, те отдават важност на чувствата при възпитанието на детето, учейки го да обич, доброта, доверие и т.н. Майчината любов е безусловна, независимо каква пакост направило детето и дали е свършило или не майчината заръка. Майките са склонни да поощряват опита на детето да направи нещо, независимо дали крайният резултат е свършената или доведената до средата работа. Тя е грижовна, склонна да утешава, да насърчава, поощрява, да учи как детето да се справя мирно с възникнали конфликтни ситуации с връстниците му.  

За бъде успешно възпитанието ви, трябва да сте последователни и да не отстъпвате прилаганите си досега методи, за да не обърквате детето в стремежа му да изпълни изискванията ви.

 


Образователен минимум

I клас - Овладване на четивната техника - 35 - 40 думи в минута;
четливо и вярно писане на текст с обем - 30 - 40 думи.
II клас - Овладяване на четивна техника - 60 - 70 думи в минута;
четливо и вярно писане на текст с обем - 50 - 60 думи
III клас - Овладяване на четивна техника - 80 - 90 думи в минута;
четливо и вярно писане на текст с обем - 75 - 80 думи.
IV клас -овладяване на четивна техника - над 90 думи в минута;
вярно и четливо писане на текст с обем - 80 - 100 думи.



 

 


Относно домашната работа

Всяка вечер в милиони домове по целия свят се разиграва една и съща пиеса, свързана с децата и техните домашни. В тази пиеса могат да участват различни действащи лица, но сценарият винаги е един и същ.
Родителите се опитват да помогнат на децата си в подготвянето на уроците. Тази помощ се движи от кратки обяснения до пълно изпълнение на задачите от тях. В някои случаи възникват множество проблеми.

В опитите си да се справят с тези проблеми, родителите използват различни методи: проба-грешка, подкуп, подаръци, разсъждения и всичко, което по тяхно мнение би сработило за мотивиране на децата им.

Няма никакво съмнение в това, че мотивите на родителите са естествени. Нима може да се намери нещо лошо в родителската загриженост? Всъщност безпокойството и напрежението и за децата, и за родителите се поражда не от това какво се прави, а от това как се прави.
За някои деца училището е източник на постоянен стрес. При изискванията, които се предявяват към тях в училището, страхът от неуспех и др. подобни, домът се явява място, където могат спокойно да си отдъхнат.
Ако децата изпитват стрес и у дома, когато родителите "стоят над главите им" докато пишат домашните си, не остава място, където да се чувстват спокойни и да си отпочинат. За работещите родители това може да се сравни със следната ситуация - представете си, че работейки цял ден получавате своята "порция" стрес и прибирайки се вкъщи попадате в подобна обстановка на напрежение.

Помислете - колко време бихте издържали в такава ситуация.

При това за възрастните винаги има възможност за изход от ситуацията, но децата са лишени от подобна възможност.

Предоставяме ви няколко начина за подпомагане на изпълнението на домашните задачи и предотвратяване на фрустрацията, гневът и разочарованието.

1. Разписание за домашната работа
На много деца помага точното разписание за изпълнение на домашната работа. След като времето за изпълнение е определено, детето трябва да се придържа към него колкото се може повече. След известно време домашната работа ще стане просто част от ежедневното разписание. (В това време не трябва да има страннични дразнители - телефонни разговори, включен телевизор и др. Подобни - те могат да почакат докато работата не бъде приключена).
    Вечер задължително проверете домашните. Много деца се вълнуват, че може да занесат в училище работа с грешки.Това действие от страна на родителите дава на детето чувство за завършена работа и се явява признак на доброжелателно внимание от родителите, също така дава чувство на безопасност и увереност, че работата е извършена без грешка. Детето ще отнесе тези чувства и в клас, където ще бъде по-уверено в себе си при изпълнение на класната работа. Но ако виждате, че детето не е разбрало някакъв учебен материал трябва да съобщите за това на учителя.

2. Разпределение на задачите по важност.

За някои деца е проблем да решат с кое домашно да се заемат първо и това за тях се превръща в труден избор.
Има деца, които ползват хоризонтална перспектива. Това става, когато отдават еднаква важност на всички домашни без приоритети. Ако предпочитате да разпределяте домашните по важност, предложете на детето, кое да напише първо, кое второ и т.н.

Много деца имат тенденцията да използват количествен подход (колко домашни са останали), вместо качествения (отчитащ трудността на домашното). Това означава, че ако им се дадат пет различни домашни те ще направят първо четирите най-лесни. От тяхна гл.т. по този начин ще им остане само едно домашно, без значение, че то е най-трудното.

3. Не стойте над главата на детето докато то учи.

За много родители това е голям и постоянен проблем. Единственото, което може да се каже по този повод е, че родителите използващи този начин на контрол не само се подлагат на стрес и гняв, но и създават "заучена безпомощност" в детето.
Много родители ще ви кажат, че техните деца просто не могат да работят ако те не седят до тях, а всъщност това не е вярно - децата съзнателно решават да не работят. Част от децата престават да работят, когато родителят им се отдръпва и не им посвещава изцяло своето внимание.

Това е много вредна зависимост, защото в училище детето не може да получи същото внимание. Вследствие на това, детето може да реши изобщо да не работи в клас и да носи вкъщи недовършени класни работи.
По този начин децата могат напълно да завладеят вниманието на мама или тати. След като са били цял ден на работа родителите са уморени и мисълта, че ще им се наложи три часа да седят около детето си, може да доведе до проблеми.
Ако сте се оказали в тази ситуация не е нужно веднага да разрушавате установения вече ред. Правете го на малки стъпки. Няколко дни подред сядайте в отдалечения край на бюрото. След това постепенно увеличавайте разстоянието между себе си и "домашната работа", докато детето ви, в крайна сметка, не започне да работи напълно самостоятелно.

4. Първо проверете това, което е изпълнено правилно.

Родителите често имат навик да обръщат внимание първо на грешките. Когато следващия път детето донесе за проверка домашното си, първо отбележете колко добре са изпълнени задачите без грешка, правилно написаните думи и т.н.
За задачите, където има грешки, може да кажете: "Мисля, че ако провериш още веднъж тази задача, може би ще получиш друг отговор".
Сега детето ще се върне към тези примери без отвращение. Ако започнете проверката с разбор на грешните изрази отгоре на всичкото ще се разсърдите, а вместо да поправи грешките си, детето ще преживява това, че е предизвикало вашето недоволство.
Може да се окаже по-удобно да проверявате домашното на малки порции. Много деца предпочитат веднага да получат потвърждение, че са решили правилно задачата. Напр. предложете на детето да реши пет примера, после да ви даде да ги проверите. Отметнете верните и предложете да продължи със следващите.

Така детето получава веднага обратна връзка и одобрение, и в него се появява положителна мотивация за изпълнение на следващата задача.

5. Не допускайте детето да седи безцелно пред бюрото под предлог, че учи

Понякога родителите разрешават на детето да седи над домашната работа няколко часа, докато не приключи. Това е нормално, ако детето през цялото време действително работи и ако задачата изисква толкова време за изпълнение.
Но ако видите, че час или два след началото на работата детето се намира в същото положение, както и десет минути след започването й, трябва да прекратите дейността му.
 

За такова поведение на детето може да има няколко причини:

  •  Второ - възможно е у детето да се е породило чувство за безпомощност. В такъв случай ще стои дълго с надеждата поставените задачи да бъдат изпълнени от родителите му.
  •  Първо - просто може да не е разбрало новия материал в клас и да не е в състояние да си изпълни домашното.
  •  Трето - детето може да има сериозни проблеми с ученето по принцип, особено ако тези ситуации се повтарят често и е възможно да не е в сътояние да се справи с такъв обем от задачи.


6. Стратегии за успех при работа с учебника.

В болшинството от учебниците в края на всяка глава има въпроси. Често децата не знаят на какво трябва да обръщат внимание в процеса на четене на отделните параграфи от урока.
Обсъдете с детето въпросите в края на урока преди да започне да работи над него. Използвайки тази стратегия детето ще знае на коя информация да обръща внимание.
Някои деца имат тенденция да запомнят всичко.
Дайте молив на такова дете и го помолете да отбележи думи или изречения, които се явяват възможни отговори на някои от въпросите. Правейки това детето ще се научи по-лесно да се ориентира в текста.
Можете да запишете текста от учебника на касетофон. Изследванията показват, че колкото повече сетивни органи участват в получаването на информацията, толкова по-голяма е вероятността тя да бъде усвоена.
От време на време добавяйте шега, песен или подходящо стихче, за да поддържате интереса на детето.

7. Обръщайте внимание на невербалните сигнали

Родителите често казват, че никога не изпадат в състояние да крещят на децата си, докато им помагат да си правят уроците.
Всичко би било хубаво, ако общуването беше само на вербално (словесно) равнище.
Но е известно, че невербалните начини за предаване на информация се явяват съществена част от общуването. Затова много сигнали, особено негативни, могат да бъдат предадени без да подозирате.
Гримаси, напрегнати пози, въздишки, повдигнати вежди и др. прояви на "езика на тялото" - всичко това са невербални отговори. Ако децата са достатъчно чувствителни, те ще приемат тези сигнали и напрежението във вашите взаимоотношения, свързани с домашните ще се повиши.
Всичко това е особено важно в отношенията с малките деца, които не правят разлика между неодобрението от родителите към тяхната дейност и загубата на родителска любов.

Това състояние само ще увеличи стреса и ще влоши тяхната работа.

8. Избягвайте да довършвате домашната работа вместо детето.

Някои родители са готови да направят цялата домашна работа вместо детето. Въпреки, че изходните мотиви на родителите са желанието да се помогне на детето да се справи с особено трудна задача, в крайна сметка резултатът може да бъде разрушителен.
   

Децата се чувстват неадекватни, когато родителите довършват техните домашни.

  • Първо - децата възприемат това като свой провал.
  • Второ - децата чувстват, че никога не биха могли да се справят с домашното толкова добре както мама или татко.


Ако детето не може да довърши домашното си макар, че се е старало, напишете бележка на учителя, в която обяснявате всички обстоятелства и причини за недовършеното домашно. Повечето учители ще реагират адекватно на това.

Като имате предвид всичко казано дотук преди да седнете да помагате в домашните на детето си се убедете, че не виждате никакви симптоми за по-сериозни проблеми. Когато родителите се опитват да работят с децата, имащи сериозни проблеми с обучението и възприемането на материала или са силно напрегнати, те могат да навредят и на себе си.

Ако спазвате правилата описани по-горе резултатът и за децата и за родителите ще бъде благоприятен.

превод: Десислава Миленкова
източник www.inter-pedagogika.ru 



 

Детската агресия

 

Кои са  причините, предизвикващи детската агресивност?

 Когато детето се държи агресивно, обикновено възрастните осъждат неговото поведение - мъмрят, наказват детето, а ако то не оправи поведението си, те губят контрол над себе си и сами само усложняват тази непроста ситуация. Понякога агресивността носи защитен характер, проявява се в момент на опасност, понякога се проявява като свойство на личността, което се изразява в целенасочено разрушително поведение, проявяващо се в деструктивни тенденции.

 

Децата черпят знания от модели за поведение от три източника:

 

  • от семейството, в което то може да демонстрира и закрепи агресивното поведение;
  • от своите връстници, например по време на игра, изградена на принципа “Аз съм най-силен - аз всичко мога да правя”;
     
  • от анимационните филми и компютърни игри, когато детето подражава на герои от игри и филми.

   Детето може да бъде агресивно не обезателно по вина на родителите, в резултат на недостатъци във възпитанието. Чертите на такова поведение могат да бъдат скрити в темперамента и характера - избухливост, гневност, обидчивост или се явява в резултат на особено съзряване на нервната система.
  

  Задачата на възрастните е да помогнат да се преодолеят трудностите в емоционалното развитие. Първите агресивни действия психолозите свързват с кризиса на 3-те години. През 3-4 година агресивността се проявява почти при всяко дете като защитна реакция, в желанието си да остане само, да защити своята собствена територия. ("Това е мое, тук аз ще играя"). Понякога при наглед спокойно дете се наблюдава появата на черти на негативизъм, упорство, своеволие, деспотизъм, ревност. Развитието на самостоятелност и активност на детето, произлиза от преустройството на неговите социални взаимоотношения   (в детската градина, в училище) и агресивността може да стане спътник на тези промени.
   

Причините за агресивното поведение са разнообразни и зависят от много фактори, които в основата се отнасят към семейното възпитание.
   Най-разпространените от тях са:


 

  • Неправилна реакция на родителите при определено поведение на децата.
  •  
  • Дисхармония в семейните отношения като цяло: отношенията между самите родители, между родители и деца, между братя и сестри.
  •  
  • Наказанието и степента на контрол от страна на родителите.

   Изследователите на детското поведение казват, че жестоките наказания водят до висока степен на агресивност при децата, а минималния контрол - до висока степен на асоциалност. Често тези два типа възпитание могат да се срещнат в едно семейство, когато родителите не се придържат към един стил на възпитание (единият наказва, другият отменя наказанието). Разрушена е емоционалната привързаност между родители и деца. Враждебните чувства на родителите един към друг.
   Родителите са невзискателни към децата си, равнодушни са към техните успехи. Много важно е децата да бъдат ангажирани с домашни задължения (да си оправят леглото сами, да си подреждат бюрото, да пазаруват и др. дейности)
   Наличие на противоречие между възпитание и собственото поведение на родителите (т.е. искат нещо от детето, а правят обратното: “ не пуши”, а те пушат).   Използване на такива възпитателни методи като заплаха, ултиматум, съзнателно лишаване от любов ("няма да те обичам, като правиш така"), частична изолация (не му говори, забрана да излиза).
   Агресията може да е отправена както към другите, така и към самия себе си - тя се изразява в постоянна тревога, отчаяние или безизходица.
   Най-важната причина за агресивното поведение на децата се явява нежеланието на родителите да открият причините и равнодушното им поведение към емоционалния свят на детето. При разговор с психолози такива деца споделят, че в семейството си се чувстват самотни, ненужни, в лоши отношения с един или с двамата родители. Липсва поддръжка и заинтересованост към тях (към това което правят). Именно затова те се опълчват към всичко, към родители и самия себе си. Общуването на детето с родителите има голямо значение. Възможността да сподели своята болка  е първата крачка към преодоляване на агресивното поведение.  Детето проявява агресивност не заради това , че е лошо, а защото се нуждае от помощ. Агресивността - това е преди всичко начин (способ) да изразиш своя протест, гняв, което се явява като вторично чувство. В неговата основа лежи обида, страх, болка, унижение, а те на свой ред възникват заради неудовлетворяване на неговите потребности от любов и чувството на потребност от близък човек.
   Гледането заедно с детето на един анимационен филм и обсъждане поведението на героите, може да бъде като определен вид терапия. Понякога детето сложно обяснява причините за своите чувства от първо лице. Няма да е много полезно, ако родителите искат подобно обяснение от него и това да предизвика нова тревога и агресия.
   Родителите могат да накарат детето да разкаже как е преминал денят му много непринудено. Например, майката готви вечеря и по време на готвенето да помоли детето да донесе моливи, пластилин и да му предложи да й нарисува нищо и да го обсъдят. И уж между другото го пита как е минал днес денят, случило ли се е нещо интересно, как той е постъпил в дадена ситуация, какво е направил, как го е направил. Ако детето е обидено или нещо не му е харесало, може да попита дали може да го покаже с други средства. Но най-важното е да беседвате с него, а не да е подложено на разпит.
  Специалистите смятат, че агресивното поведение е като своеобразен вик за помощ, за внимание към неговия вътрешен свят, в който са се натрупали прекалено много разрушителни емоции, с които детето няма сили да се справи само.
   

Съвети към родителите:

 

  • Учете децата да поемат отговорността за постъпките си върху себе си, а не да стоварват своята вина на другите.
  • Да се развива у агресивните деца чувство на съчувствие към връстниците, към възрастните, към живия свят. 
  • Да се помага на детето правилно да оцени както собственото си емоционално състояние, така и детето - жертва.
  •  
  • Да учим детето да различава чувствата си, да умее да ги разбира и анализира.
  • Да се научи детето да излее гнева си по по-приемлив начин (да къса хартия, да удря по надуваеми играчки) или с полезни способи (като го запишат в спортни секции).

 

 По материали на http://www.dimitrovaschool.com



 

Моето дете не иска да чете

 

 
 
Напоследък актуален проблем за родителите се явява нежеланието на  децата да четат. Причина за това по-скоро се явява нашата пасивност и липсата на навик да четем на децата.
 
 На фона на наситеното информационно пространство с телевизионни предавания, компютърни игри, ние все по-малко отделяме внимание на четенето на литература. Оттук и проблемите в училище: ниска четивна техника, трудно разбиране на условието на текстовите задачи по математика, грешки при изпълнението на писмените упражнения.


 Как вие сами можете да помогнете на детето си?  

 

 

    

Първо, постарайте се да подберете интересни текстове, така че тяхното четене да не изморява детето, а напротив, да събуди интерес и желание да прочете текста до края.

         Второ, отделяйте всеки ден по половин час за четене на глас, старайте се да приучите детето на това, че е необходимо да чете всеки ден.

         Трето, създавайте игрова ситуация - игра за бързина на четене между вас и вашето дете “Кой по- бързо ще прочете?", игра “Прочети и намери съответната картинка" /На детето се дават напечатани думи  и   карти с изображенията на предмети/. Ако имате две  деца, проведете конкурс за най-добър четец.  

         И накрая, най-простото и ефикасно средство да научите детето на любов към четенето е Вашия личен пример. Ако детето често вижда, че мама и татко  четат книга, тогава четенето за него никога няма да стане проблем.

 

По материали на http://www.dimitrovaschool.com



 

За родителя

schoolforparents.ppt (2,1 MB)

 

Послание на едно дете

     

Не ме разглезвайте. Знам много добре, че не мога да  получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера какви са границите.
Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно , ако ме убеждавате.
Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога
Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.
Не се “връзвайте” на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След  това аз ще се опитам да извоювам още по-големи “победи”.
Не се разстройвайте много, когато ви кажа “мразя ви”.Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.
Не вършете нещата вместо мен. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам.
Не обръщайте голямо внимание на “лошите ми навици”.Това само ще ме насърчи да продължавам.
Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мене спокойно и насаме.
Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. Слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване още повече.
Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво лошо.
Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без да чувствам, че не съм добър.
Не ми викайте постоянно. Ако го правите, ще се наложи да се правя на глух
Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога и аз не знам защо съм се държал така.
Не поставяйте твърде много честността ми на изпитание. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.
Не забравяйте , че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля, изтърпявайте ме!
Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит.
Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може и да свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми носи повече грижи.
Не избягвайте отговорите на честните ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял/а да питам и търся информация от някъде другаде.
Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да бъда като вас.
Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. По-важно е как го прекарваме!
Не позволявайте страховете ми да предизвикват безпокойството ви. Иначе ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост!
Отнасяйте се с мен като с възрастен. Така както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда ваш приятел.v